Опитите на Русия да си върне съветските територии все повече удрят на камък. Имперските стремежи на Кремъл са все по-ясно видими и все по-нагли. Но пък срещат отпор, който кръгът около Путин едва ли е очаквал.
Барикади, водни оръдия, сълзотворен газ, коктейли "Молотов" и летящи камъни, сблъсъци между полицията и хиляди протестиращи пред парламента в Тблиси, десетки арестувани. Тази картина от последните дни показа на Европа, че грузинците няма да се церемонят с руските опити за хегемония. И ще пратят поредния Русский корабль там, където му е мястото.
ОЩЕ: Арести и сълзотворен газ за протестиращите в Грузия (ВИДЕО)
Гражданите на страната, откъснала се с много усилия от руската орбита, принудиха прокремълската управляваща партия "Грузинска мечта" да оттегли законопроекта за т. нар. "чуждестранни агенти". С него беше направен опит за директно вмешателство във вътрешната политика на незавизима Грузия, защото законът без съмнение е написан под диктовката на Москва.
На обикновения европеец сигурно му е трудно да си представи, че в XXI век е възможно да има закон, с който принуждава неправителствени организации с над 20% чуждестранно финансиране да се регистрират като "чужди агенти" и да подлежат на правителствен мониторинг. Да, но именно такъв закон мина на първо четене в грузинския парламент. Второто четене беше стопирано от масовите безредици и преди него ще се иска мнение от Венецианската комисия към Съвета на Европа.
Грузинците добре помнят историческата 1991 г., в която успяха да извоюват независимост от Съветския съюз. През март миналата година Грузия кандидаства за членство в ЕС, с което недвусмислено показа плановете си за бъдеща геополитическа ориентация. Но Русия не си оставя магарето в калта и действа с пълна сила. Няма много начини да си постигне целите и повечето пътища към тяхната реализация се свеждат до най-проста принуда.
Така беше и с този законопроект - който не играе по гайдата на прокремълското управление, ще бъде третиран като чужд агент. В собствената си родина. Само защото има критична към властта позиция.
Този вид принуда, облечена в закон, би нанесла огромни щети на гражданското общество в Грузия, защото на първо място нарушава човешки права. Наред с това дискриминира инакомислещите - нещо, което е типично за авторитарните режими. А точно такива вършат работа на Кремъл, защото са създадени и отгледани по негов образец.
Защо спирането на този закон е толкова важно? Защото е същият като този в Русия, който наложи драконовски мерки спрямо организации и лица с антипутински демократични позиции и международен авторитет.
Анализатори откриват много сходства между днешната ситуация в Грузия и тази в Украйна през 2014 г. На първо място е огромният страх на Русия, че губи влияние. Още през 2011 г. бившият руски президент Дмитрий Медведев обяви, че ако Русия не беше нахлула в Грузия през 2008 г., е щяло да има разширение и позициониране на НАТО в тази страна.
Всъщност именно руското вмешателство доведе до конфликта през 2008 г. в Южна Осетия и Абхазия - двете отцепили се от Грузия провинции. Те дефакто са част от страната, но имат отделни правителства, макар и не напълно признати в международен план. Защото и Абхазия, и Южна Осетия се толерират от Русия. Звучи много познато, нали? Както и с Украйна - Кремъл с нокти и зъби дърпа към себе си територии, които смята за свои.
Аналогията е неизбежна. И макар че руското нахлуване в Грузия през 2008 г. беше само няколко дни, то беше подчинено на същите кремълски въжделения, както нашествието в Украйна през 2014 и през миналата година. По тази причина европейската подкрепа за свободата в Тбилиси е изключително важна. Особено при ситуация, в която грузинците масово показаха, че не искат да бъдат стъпкани от руски ботуш - отново. Така и демокрацията в самата страна спечели - нека пропутинските политици и партии в Тбилиси да знаят, че не могат да мачкат гражданското общество.
Вече има изявление от ЕС, че мракобесният законов текст ще бъде "несъвместим с ценностите и стандартите на ЕС" и може да има "сериозни последици върху нашите отношения". Брюксел обаче не бива да бави еврочленството на страната. Познавайки нрава на Путин и виждайки развитието на имперските му амбиции, отпорът на международната общност би трябвало да е още по-категоричен. Защото Европа няма нужда от още една война.
Автор: Стефан Стефанов
